Жеравино е може би едно от малкото села, заемащо части от две съседни държави. От една страна се намира на територията на България в пределите на кюстендилска област, но от друга е и в Сърбия. Разделението се случва още през 1920-та година, но от тогава до днес то преминава през различни етапи на административно и общинско управление. Краят на Първата световна война се оказва пагубен за редица държави и една от губещите страни е и България. Тя подписва катастрофалният Ньойски договор от 1927-ма, който отрежда част от селото да бъде отнето и да се прехвърли на Република Югославия. По това време всъщност страната ни е Царство, но то се оказва недостатъчно силно да направи каквото и да било по отношение на териториалната разпокъсаност. 3 532 на брой овце са отглеждани от местното население през 1943-та, а козите и говедата са съответно 97 и 412. 130 коня и 136 прасета също спомагат за развитието на животновъдството.
Едновременно с това добитъкът се използва и като основна прехрана от жителите на Жеравино, които се грижат и за 646 птици. Имат се предвид най-вече домашните такива, сред които влизат патици и кокошки. За един конкретен период от пет години – между 1938-43-та, се появяват 28 декара растителна площ. Тя е засята напълно от акация, а мястото на това събитие се оказва местност с името Вели връх. Освен това има бял и черен бор, често срещани растителни видове за тези места. Още едно залесяване, този път с площ от 220 декара, се организира и провежда в селото. Годините са 1947-49, а този път за местност е избрана Женско присое. Първото трудово кооперативно земеделско стопанство за района трябва да бъде отнесено през 1957-ма, което получава името Граничар. В основаването на ТКЗС-то участват още няколко съседни села, а от 1979-та официално то става част от АПК Румяна войвода на територията на Гърляно. През 80-те години населението започва масово да емигрира към по-големите градове в търсене на по-добре платена работа и професионално развитие. Паралелно с това през 1981-ва се стига и до цялостното електрифициране на мястото, разположено в Кюстендилска област.
Софийската епархия е институцията, която се грижи в религиозен аспект за Жеравино, следователно нейното архиерейско наместничество в Кюстендил е управленческият орган. Жителите изповядват православното християнство, а в деня на празника на светеца Йоаким Осоговски се провежда традиционният ежегоден събор. Цоню Дамянов е роден през 1899-та тук и се прочува като един блестящ юрист и доктор на правните науки, а другата по-известна личност е Стоил Милков. Рождената му година е 1941-ва, а животът му е посветен на преподаването на инженерни науки. Сдобива се с титлата инженер доктор и дълги години преподава в УАСГ. До местната православна църква Свети Георги минава граничната бразда със сръбската република. Базиликата на църквата е двуредна с по две колони, като построяването й става факт през 1893-та. В западна посока се наблюдава удължаване на северната и южната стени, а иконостасът е направен от дъски без резба с преобладаващи растителни орнаменти. Евстатий Попдимитров се заема с изрисуването на иконите.
